Аз умирам и светло се раждам — разнолика, нестройна душа... Дебелянов е поет на елегичните настроения, на интимните ценности, на носталгичния спомен за родния дом, на нежната и тиха паласка, на смъртните копнежи и невъзможните радости. Съдържа стихотворенията: - Черна песен - Пловдив - Да се завърнеш в бащината къща - Помниш ли, помниш ли - Спи градът - Миг - Един убит - Сиротна песен - Тиха победа Нежен лирик и елегик, символист, бохем, хуморист и преводач, Димчо Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия. Най-нежният поет в българската литература остава завинаги на 29 години, а името му е едно от емблематичните за българския символизъм.