Условно творчеството на Яворов се дели на два периода – време на социална лирика и време на интимна лирика. Като вододел е участието му в Македоно-Одринското революционно движение, тежкото преживяване краха на въстанието и убийството на Гоце Делчев. Във втория период Яворов е много по-зрял като творец. Той е изминал дълъг път на духовно израстване. Драматичният му житейски път слага тежък отпечатък върху творчеството. Страданието е обикната емоционална нагласа, в която той усеща у себе си творческия дар. Съдържа следните стихотворения: - Градушка - Заточеници - Ще бъдеш в бяло - Две хубави очи - Сенки - Две души - Стон (На Лора) - Песента на човека - Маска Зад псевдонима Яворов всъщност се крият имената Пейо Тотев Крачолов. Този български поет е най-разпознаваем със своите символистични стихотворения - някои от които на любовна, а други на гражданска тематика. Животът му е белязан от две жени - Мина Тодорова го вдъхновява да напише някои от вечните любовни стихотворения на литературата ни, а Лора Каравелова го кара да изживее, а не да напише, най-голямата драма в живота си.