Разкази за необикновени хора, които постъпват по необичаен начин. Следвайки вътрешното си усещане персонажите достигат до прозрения за същността на живота и смъртта, истината и заблудите, очевидното и невидимото, съзнанието, пустотата и свободата. Парашутистът знае какво ще изпита още преди първия си скок и се изправя очи в очи със страха си, за да му каже, че ще оцелее, а само страхът може да умре. Момчето, което си говори с боговете (в Древна Гърция) научава, че те не се занимават с почти нищо от това, което хората си мислят за тях и че живите винаги остават на брега на живите. Случайно превърналият се в "лечител" не се интересува от резултата, а се стреми да разгадае бариерите в съзнанието. Напусналият работа не знае, че може да предсказва събития, но не придава значение на това. Болният отива на другия край на света само защото е прочел статия във вестника и достига до дълбоко разбиране на значението на постъпките си. Каратистът печели първото състезание, на което се е явил, но иска да подари медала си, след което вглеждайки се внимателно в хората, започва да разчита мислите им, но не спира дотам. Говорещият с Посредника на Съдбата открива действителната цена на събитията и качествата. Жадуващият да отиде в пустинята достига до по-дълбоки прозрения, преминавайки през пустотата. Всички те не спират да търсят, макар че обикновено не знаят какво искат да открият, но това не ги спира. Всеки от тях изминава дълъг и труден път, за да достигне до отговори, които не може да се изразят с думи и затова са безценни.